Hector and the Secrets of Love

Франсоа Лелор - Хектор и тайните на любовта

Франсоа Лелор – Хектор и тайните на любовта

Автор: Франсоа Лелор
Информация в Goodreads: Да
Налична в Моята библиотека: Не
Тип: електронна книга
Език: английски
Оценка: 5/5

Написана в неподражаемия стил на Франсоа Лелор, “Хектор и тайните на любовта” е на пръв поглед лека и лесна за четене книга (дори създавайки до известна степен усещането, че е повърхностна), но всъщност е пълна със задълбочени философски и психиатрични/психологически (?) размишления върху темите, които разнищва, а именно любовта, сложността ѝ, както и етапите и емоционалните състояния, през които хората минават, когато са заедно или се разделят.

По подобие на “Хектор и търсенето на щастие”, изложението на книгата е под формата на вид приключенски роман, но Лелор умело вплита разсъжденията си за състоянията на човек, когато той е влюбен или с “разбито сърце” (сърдечната мъка, душевната болка, heartache). Това което на мен ми хареса е, че авторът подхожда едновременно емоционално и аналитично към тази сложна “материя”.

Опитът да се изолират основните “компоненти” на любовта и тези на сърдечната мъка, неотменната им връзка (компонентите на любовта пораждат (или най-малкото са свързнани с) компонентите на душевната болка след раздялата) е изключително сполучлив и донякъде ми напомня писането на академични статии в университета, където логиката и рационалността определят съдържанието. Oт друга страна, с вплитането на анализа в разказа за “приключенията” на Хектор, Лелор е успял да провокира емпатията към главния герой на книгата и да избегне характерното сухо и теоретично поднасяне (на анализи), както би било ако той бе публикуван в стила на стандартната специализирана (психиатрическа / философска / психологическа) литература. Отделно, това провокиране на емпатията, кара човек да почувства (!) всеки един от компонентите на любовта/разбитото сърце и едновременно с това да се замисли за тях. Тъкмо това е друго нещо, което ми харесва в книгата, тъй като е доста “премерена” и колкото и да ти се иска да стигнеш до края, не бързаш, защото храната за размисъл, която ти се предоставя, е еднакво примамлива и не позволява на любопитството да надделее.

Относно списъка от компоненти на любовта, струва ми се, че е доста изчерпателен. Заради ситуацията, в която попаднах скоро (много подобна на тази на Хектор и Клара; без Вайла обаче 🙂 ), бях мислил доста върху тези теми и бях стигнал до почти същият (90-95%) списък от “компоненти” на любовта (в друга ред разбира се 🙂 ), които причиняват болката от раздялата в последствие (и може би затова и тази книга ми хареса толкова, т.к. засягаше темите, които ми бяха болезнени).

Това, което ме спечели за вечен почитател на Лелор с прочитането на тази книга обаче, бе невероятно лекото и в същото време задълбочено описание на хормоните и химичните съединения, които се произвеждат от мозъците ни (и мозъците на бозайниците по принцип), както и обяснението как те са отговорни за емоционалното ни състояние по време на влюбването и любовта. Простичко казано, оказва се че, да, любовта е химия, но с действията си по отношение на любимия човек, до известна степен можем да влияем на тази химия и да предотвратим евентуална раздяла след като “тръпката” от влюбването в началото премине.

Във връзка с химията на любовта, любимият ми цитат от тази книга е следният:

“Бих нарекъл окситоцинът светец, а допаминът уличница”, Франсоа Лелор

След като приключих с четенето на книгата си мислех, че в крайна сметка е логично, че колкото и отначало да изглежда, че любовта ще е вечна, тя, като всяко едно нещо във вселената, не е нещо статично и безкрайно и трябва да се полагат грижи тя да се запази, да укрепва и расте, засилвайки привързването между партньорите един към друг, така че след като първоначалният заряд на влюбването изчезне, да остане онази връзка между партньорите, която е дълбока и която води до желанието да прекараш остатъка от живота си с другия и трудностите в живота да не ви разделят, а тъкмо обратното – да ви сплотяват.

Като заключение, бих казал, че книгата е една от най-разтърсващите, които съм чел през последните години. Препоръчвам я на всеки, особено на хората, които са минали скоро през разочарование в любовта, за да си върнат вярата в нея, тази по отношение на себе си и надеждата, че в следващата сериозна връзка, човек бидейки “въоръжен” с целият този анализ и информация, ще съумее да бъде по-внимателен по отношение на взаимоотношенията си с любимия човек и ще живее по-пълноценно живота си.

Окситоциново Ваш,
Николай :р

П.С. Струва ми се, че за по-задълбоченото разбиране на тази книга ми помогна това, че бях прочел преди това “Хектор и търсенето на щастие”.

Share

Hector and the Secrets of Love

Sorry, this entry is only available in Български.

Share

Right of choice and other wickedness

Sorry, this entry is only available in Български.

Share

Еманципирана магия

 

Share

Фантастична светлина

 

Share

Познай себе си. Лъжефилософски и лъжебиографичен роман

 

Share

Цветът на магията

 

Share

Леопардът от Рудрапраяг

 

Share

Татул. Снаха.

Sorry, this entry is only available in Български.

Share

Господин Никой. Няма нищо по-хубаво от лошото време.

Sorry, this entry is only available in Български.

Share
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...