Автор: Вера Мутафчиева
Информация в Goodreads: Да
Налична в Моята библиотека: Да
Оценка: 5/5
Макар и като художествена интерпретация, в книгата са представени доста увлекателно известните ни от класовете по “История на България” факти за смъртта на Кубрат (пропускайки историята със снопа пръчки), разпадането на Волжска България и прехода на Аспарух до Дунав. Битката с Константин IV Погонат е много ясно и експресивно описана. Имайки в предвид, че основния интерес на Вера Мутафчиева като историк е била Османистиката, мисля че разказа звучи достоверно, като много добре е намерен баланса между историческите факти и художествената измислица (доколкото, при липсата на писмени данни от онези времена, можем да съдим кои детайли в разказа са истинни и кои са измислица).
Стилът на повествованието е идентичен със стила на Гор Видал от “Сътворението” – разказът е от името на византийски заложник, първоначално на Кубрат, а след това и на Аспарух. Бидейки на една и съща възраст с Аспарух, заложникът (Велизарий) и хана се сближават и така византиеца отблизо може да наблюдава и да разяснява действията и мислите на хана.
Като цяло, въпреки познатата развръзка, книгата е много увлекателна. В началото е леко досадна с внезапното и безпаметно влюбване на византиеца в Пагане.