класика | Виртуалната библиотека на Николай Василев

Николай Хайтов - Диви разкази

Автор: Николай Хайтов
Информация в Goodreads: Да
Налична в Моята библиотека: Някои разкази само
Оценка: 5/5

Много силна творба, за която съжалявам, че не бях чел досега.

Във всеки един от разказите, чрез извисени или низки постъпки на героите си, Хайтов те провокира да се замислиш как ти би постъпил на мястото им.

Една от най-силните характеристики на книгата е, че показва силата на човешкия дух и вътрешната непоклатима вяра на героите в изконните човешки ценности, въпреки обстоятелствата, в които са поставени. Такива книги напоследък рядко излизат, а са толкова важни за развитието ни като личности…

Едно от нещата, които ми хареса, е че авторът не дава собственото си мнение за това какво е добро и лошо, а те оставя сам да решиш.

Друго, което ме впечатли в разказите, чието действие се развива след Освобождението/Съединението и индустриализацията е борбата на хората със себе си, в стремежа си да запазят разбирането си за света, което са имали и в същото време необходимостта да се адаптират към новият обществен строй, чийто ценности са различни от основните човешки такива, като честност, доброта, справедливост и т.н., а именно егоизъм, пресметливост, печалбарство на гърба на народа и т.н.

Според мен, редакторите са можели да ни спестят “Думи за Николай Хайтов”, написани в стил “Литературни анализи за 9-ти клас, с елементи на разсъждение” в последните 30-35 страници от книгата. Разказите са превъзходно написани, така че няма нужда някой да ни ги тълкува…

Анри Шариер - Пеперудата

Автор: Анри Шариер
Информация в Goodreads: Да
Налична в Моята библиотека: Да
Оценка: 5/5

Книгата описва историята на Анри Шариер (наречен още Папийон, или Пеперудата, заради татуировка на пеперуда, която има), французин, несправедливо осъден, за убийство, на доживотна каторга на островите, част от Френска Гвинея (Южна Америка). Каторгата, създадена от Наполеон, предназначена предимно за политически затворници (най-вече демократи,противници на Наполеон) е и затвора, където са пращаи най-закоравелите крадци и убийки на тогавашното общество. Отказвайки да приеме несправедливата присъда, през всичките тринадесет години каторжничество Папи опитва всевъзможни начини за бягство и много често успява, въпреки че след това е залавян и връщан. Преборва се с изпитанията благодарение на желязната си воля и самодисциплина, както и във вярата, че заслужава свободата си, въпреки присъдата на корумпираните полицаи и съдебна система във Франция. Влязъл в каторгата през 1931, едва през 1944, след поредно бягство и попаднал отново, само че във венецуелска каторга, правителството на Венецуела,решава вместо да го третира като престъпник, да му даде шанс да докаже, че не е престъпник и може да живее като достоен човек.

Макар и на моменти доста семпла като стил, книгата е интересна от историческа гледна точка, разкриваща какви зверства са били позволени във френските каторги, при все че Франция претендира да бъде хуманна и демократична държава. При справка с Уикипедия се оказва, че едва през 1952 г, Франция затваря каторгата на островите във Френска Гвиана.

Интересни са наблюденията за намаляването на хуманизма и съпричастността в едно общество, колкото то е по-развито.

Завладяваща е вярата на главния герой, че по начало хората са добри. Като приключенска литература, според мен книгата не е само за юноши, но и за всички, които смятат, че свободата (особено когато свободата е отнета насилствено) е нещо, за което човек си струва да се бори и защитава всеки миг от своя живот, ако трябва за целта дори да заплати с него.

Българския превод на Вера Джамбазова от 1992 съдържа доста цинизми, които според мен не пасват на контекста на книгата, независимо от факта, че главният герой е каторжник. До голяма степен, това разваля удоволствието от четенето на иначе хубаво написаната книга.