Архив за етикет: философия

Хектор и тайните на любовта

Франсоа Лелор - Хектор и тайните на любовта

Франсоа Лелор – Хектор и тайните на любовта

Автор: Франсоа Лелор
Информация в Goodreads: Да
Налична в Моята библиотека: Не
Тип: електронна книга
Език: английски
Оценка: 5/5

Написана в неподражаемия стил на Франсоа Лелор, “Хектор и тайните на любовта” е на пръв поглед лека и лесна за четене книга (дори създавайки до известна степен усещането, че е повърхностна), но всъщност е пълна със задълбочени философски и психиатрични/психологически (?) размишления върху темите, които разнищва, а именно любовта, сложността ѝ, както и етапите и емоционалните състояния, през които хората минават, когато са заедно или се разделят.

По подобие на “Хектор и търсенето на щастие”, изложението на книгата е под формата на вид приключенски роман, но Лелор умело вплита разсъжденията си за състоянията на човек, когато той е влюбен или с “разбито сърце” (сърдечната мъка, душевната болка, heartache). Това което на мен ми хареса е, че авторът подхожда едновременно емоционално и аналитично към тази сложна “материя”.

Опитът да се изолират основните “компоненти” на любовта и тези на сърдечната мъка, неотменната им връзка (компонентите на любовта пораждат (или най-малкото са свързнани с) компонентите на душевната болка след раздялата) е изключително сполучлив и донякъде ми напомня писането на академични статии в университета, където логиката и рационалността определят съдържанието. Oт друга страна, с вплитането на анализа в разказа за “приключенията” на Хектор, Лелор е успял да провокира емпатията към главния герой на книгата и да избегне характерното сухо и теоретично поднасяне (на анализи), както би било ако той бе публикуван в стила на стандартната специализирана (психиатрическа / философска / психологическа) литература. Отделно, това провокиране на емпатията, кара човек да почувства (!) всеки един от компонентите на любовта/разбитото сърце и едновременно с това да се замисли за тях. Тъкмо това е друго нещо, което ми харесва в книгата, тъй като е доста “премерена” и колкото и да ти се иска да стигнеш до края, не бързаш, защото храната за размисъл, която ти се предоставя, е еднакво примамлива и не позволява на любопитството да надделее.

Относно списъка от компоненти на любовта, струва ми се, че е доста изчерпателен. Заради ситуацията, в която попаднах скоро (много подобна на тази на Хектор и Клара; без Вайла обаче 🙂 ), бях мислил доста върху тези теми и бях стигнал до почти същият (90-95%) списък от “компоненти” на любовта (в друга ред разбира се 🙂 ), които причиняват болката от раздялата в последствие (и може би затова и тази книга ми хареса толкова, т.к. засягаше темите, които ми бяха болезнени).

Това, което ме спечели за вечен почитател на Лелор с прочитането на тази книга обаче, бе невероятно лекото и в същото време задълбочено описание на хормоните и химичните съединения, които се произвеждат от мозъците ни (и мозъците на бозайниците по принцип), както и обяснението как те са отговорни за емоционалното ни състояние по време на влюбването и любовта. Простичко казано, оказва се че, да, любовта е химия, но с действията си по отношение на любимия човек, до известна степен можем да влияем на тази химия и да предотвратим евентуална раздяла след като “тръпката” от влюбването в началото премине.

Във връзка с химията на любовта, любимият ми цитат от тази книга е следният:

“Бих нарекъл окситоцинът светец, а допаминът уличница”, Франсоа Лелор

След като приключих с четенето на книгата си мислех, че в крайна сметка е логично, че колкото и отначало да изглежда, че любовта ще е вечна, тя, като всяко едно нещо във вселената, не е нещо статично и безкрайно и трябва да се полагат грижи тя да се запази, да укрепва и расте, засилвайки привързването между партньорите един към друг, така че след като първоначалният заряд на влюбването изчезне, да остане онази връзка между партньорите, която е дълбока и която води до желанието да прекараш остатъка от живота си с другия и трудностите в живота да не ви разделят, а тъкмо обратното – да ви сплотяват.

Като заключение, бих казал, че книгата е една от най-разтърсващите, които съм чел през последните години. Препоръчвам я на всеки, особено на хората, които са минали скоро през разочарование в любовта, за да си върнат вярата в нея, тази по отношение на себе си и надеждата, че в следващата сериозна връзка, човек бидейки “въоръжен” с целият този анализ и информация, ще съумее да бъде по-внимателен по отношение на взаимоотношенията си с любимия човек и ще живее по-пълноценно живота си.

Окситоциново Ваш,
Николай :р

П.С. Струва ми се, че за по-задълбоченото разбиране на тази книга ми помогна това, че бях прочел преди това “Хектор и търсенето на щастие”.

Share

Хектор и тайните на любовта

Франсоа Лелор - Хектор и тайните на любовта

Франсоа Лелор – Хектор и тайните на любовта

Автор: Франсоа Лелор
Информация в Goodreads: Да
Налична в Моята библиотека: Не
Тип: електронна книга
Език: английски
Оценка: 5/5

Написана в неподражаемия стил на Франсоа Лелор, “Хектор и тайните на любовта” е на пръв поглед лека и лесна за четене книга (дори създавайки до известна степен усещането, че е повърхностна), но всъщност е пълна със задълбочени философски и психиатрични/психологически (?) размишления върху темите, които разнищва, а именно любовта, сложността ѝ, както и етапите и емоционалните състояния, през които хората минават, когато са заедно или се разделят.

По подобие на “Хектор и търсенето на щастие”, изложението на книгата е под формата на вид приключенски роман, но Лелор умело вплита разсъжденията си за състоянията на човек, когато той е влюбен или с “разбито сърце” (сърдечната мъка, душевната болка, heartache). Това което на мен ми хареса е, че авторът подхожда едновременно емоционално и аналитично към тази сложна “материя”.

Опитът да се изолират основните “компоненти” на любовта и тези на сърдечната мъка, неотменната им връзка (компонентите на любовта пораждат (или най-малкото са свързнани с) компонентите на душевната болка след раздялата) е изключително сполучлив и донякъде ми напомня писането на академични статии в университета, където логиката и рационалността определят съдържанието. Oт друга страна, с вплитането на анализа в разказа за “приключенията” на Хектор, Лелор е успял да провокира емпатията към главния герой на книгата и да избегне характерното сухо и теоретично поднасяне (на анализи), както би било ако той бе публикуван в стила на стандартната специализирана (психиатрическа / философска / психологическа) литература. Отделно, това провокиране на емпатията, кара човек да почувства (!) всеки един от компонентите на любовта/разбитото сърце и едновременно с това да се замисли за тях. Тъкмо това е друго нещо, което ми харесва в книгата, тъй като е доста “премерена” и колкото и да ти се иска да стигнеш до края, не бързаш, защото храната за размисъл, която ти се предоставя, е еднакво примамлива и не позволява на любопитството да надделее.

Относно списъка от компоненти на любовта, струва ми се, че е доста изчерпателен. Заради ситуацията, в която попаднах скоро (много подобна на тази на Хектор и Клара; без Вайла обаче 🙂 ), бях мислил доста върху тези теми и бях стигнал до почти същият (90-95%) списък от “компоненти” на любовта (в друга ред разбира се 🙂 ), които причиняват болката от раздялата в последствие (и може би затова и тази книга ми хареса толкова, т.к. засягаше темите, които ми бяха болезнени).

Това, което ме спечели за вечен почитател на Лелор с прочитането на тази книга обаче, бе невероятно лекото и в същото време задълбочено описание на хормоните и химичните съединения, които се произвеждат от мозъците ни (и мозъците на бозайниците по принцип), както и обяснението как те са отговорни за емоционалното ни състояние по време на влюбването и любовта. Простичко казано, оказва се че, да, любовта е химия, но с действията си по отношение на любимия човек, до известна степен можем да влияем на тази химия и да предотвратим евентуална раздяла след като “тръпката” от влюбването в началото премине.

Във връзка с химията на любовта, любимият ми цитат от тази книга е следният:

“Бих нарекъл окситоцинът светец, а допаминът уличница”, Франсоа Лелор

След като приключих с четенето на книгата си мислех, че в крайна сметка е логично, че колкото и отначало да изглежда, че любовта ще е вечна, тя, като всяко едно нещо във вселената, не е нещо статично и безкрайно и трябва да се полагат грижи тя да се запази, да укрепва и расте, засилвайки привързването между партньорите един към друг, така че след като първоначалният заряд на влюбването изчезне, да остане онази връзка между партньорите, която е дълбока и която води до желанието да прекараш остатъка от живота си с другия и трудностите в живота да не ви разделят, а тъкмо обратното – да ви сплотяват.

Като заключение, бих казал, че книгата е една от най-разтърсващите, които съм чел през последните години. Препоръчвам я на всеки, особено на хората, които са минали скоро през разочарование в любовта, за да си върнат вярата в нея, тази по отношение на себе си и надеждата, че в следващата сериозна връзка, човек бидейки “въоръжен” с целият този анализ и информация, ще съумее да бъде по-внимателен по отношение на взаимоотношенията си с любимия човек и ще живее по-пълноценно живота си.

Окситоциново Ваш,
Николай :р

П.С. Струва ми се, че за по-задълбоченото разбиране на тази книга ми помогна това, че бях прочел преди това “Хектор и търсенето на щастие”.

Share

Познай себе си. Лъжефилософски и лъжебиографичен роман

Стефан Гечев - Познай себе си

Стефан Гечев - Познай себе си

Автор: Стефан Гечев
Информация в GoodreadsДа
Налична в Моята библиотека: Не
Оценка: 5/5

Книгата е изключителна! Просто не знам как не съм прочел нищо на Стефан Гечев до сега.

В книгата се разглежда въпроси като създаването на света и боговете, опознаването на самите нас и как това може да ни помогне да станем по-добри хора. Също така, по един или друг начин, засяга въпросите, които ме вълнуваха (и все още ме вълнуват), преди да започна да чета “Светът на Софи” – за живота, смъртта, как да преодолеем смъртта (Отг.: чрез децата разбира се! :Р), защо сме тук, какво трябва да правим с живота си и т.н.

Първоначално реших, че книгата не заслужава повече от 4, тъй като ми се искаше финалът да беше по-реалистичен, но след кратък размисъл реших, че се вписва в контекста на повествованието и си заслужава 5-те точки.

Финалът много ми напомни за една от любимите ми книги – “Бариерата” на Вежинов.

Share

Светът на Софи

Юстайн Гордер - Светът на Софи. Роман за историята на философията.

Юстайн Гордер - Светът на Софи. Роман за историята на философията.

Автор: Юстайн Гордер
Информация в GoodreadsДа
Налична в Моята библиотека: Все още не
Оценка: 4/5

Преди и по време на следването не ми оставаше много време да мисля за фундаменталните въпроси, които всеки един от нас си е задавал (най-малкото в младежките години), но след като починаха дядо и баба преди няколко години, и след като попаднах на знаменития цитат на Сенека (http://tinyurl.com/ybrmymo) за значимостта на времето, което е единственото, с което разполагаме, се замислих доста сериозно по темата и установих, че не мога да формулирам ясно и еднозначно какво е за мен живота, какъв е смисълът му, ако не го зная, как да го открия, как да използвам най-смислено времето си и т.н.

Затова реших да подходя аналитично към проблема и да потърся отговорите в книги, които разглеждат въпросните теми. Имайки идея за разсъжденията на повечето древногръцки философи, реших, че философията е науката, която може би ще ми помогне да намеря отговорите на въпросите, които ме вълнуваха. Тъй като не исках отново да чета хаотично откъслечни материали за филосовските идеи през вековете, потърсих обзор на философските течения и еволюцията на философията през вековете. По този повод, ми бе препоръчана “Светът на Софи”, която както може да се съди от заглавието, описва развитието на филосовсията през вековете и която за мое най-голямо съжаление (но и радост) не успя да ми даде категорични отговори на въпросите свъразни с живота. :))

Българският превод е изключително добър (което е рядкост при книгите издавани напоследък) и това удвоява удоволствието от четенето. На едно или две места прозираше английската версия, от която е превеждано, но не е натрапчиво, нито е загубен смисълът, така че предполагам е в рамките на нормалното.

Share

Архиванов

Стефан Бочев - Архиванов

Стефан Бочев - Архиванов

Автор: Стефан Бочев
Информация в GoodreadsДа
Налична в Моята библиотека: Все още не
Оценка: 5/5

Прикрита под нестандартната форма на нещо средно между фентъзи и фантастика, тази книга реално си е философска творба, която се развива на исторически фон. Основната тема на книгата е въпросът “как се става човек?”, но около този въпрос се разглеждат и много други – дали щастието е единствената цел на човека в живота? как да овладеем животинското в нас, за да можем да дадем път на човешкото? как да надскочим националната ни “особеност” всеки да се спасява самичък и да не го е грижа за обществото като цяло? и др.

Авторът прави много точен анализ на повърхностния начин (от философска гледна точка) на живота на американците в началото на двадесети век. По мое мнение изводите му са актуални и за днешното американско общество.

След това по доста остроумен начин описва Съветския съюз (по времето на Сталин според мен), като отново макар и с доста метафори прави дисекция на тогавашния обществен строй.

Почти из цялата книга авторът коментира недостатъците и предимствата на нашето общество, като също така прави много точни изводи какво трябва да направим, за да израстнем като общество и народ.

Накрая, действието се развива в комунистическа България. В тази част на книгата има най-много ценни разсъждения за психологията на народа ни. С доста сполучливи ретроспекции, авторът поставя въпроси, на които, според мен, всеки един от нас трябва да си отговори, за да води един по-смислен живот и отговорите на които ще го направят по-полезен за обществото ни.
Много от идеите в тази част на книгата се припокриват или се доближават до идеите и заключенията, които Бочев развива в “Белене: Сказание за концлагерна България”.

Въпреки, че книгата има много фантастични елементи, цялото действие се развива на фона на историческите събития от малко преди Първата Световна Война(царска България) до може би средата на комунистическото управление в България. Ако човек не е запознат със световната и до някъде с българската история обаче, едва ли ще схване повечето идеи и алюзии в книгата.

Друга интересна особеност на книгата е, че в текста има страшно много алюзии и метафори, които през цялото време изкачат от най-неочаквани места и те карат да се усмихваш. На мен ми изглеждаха като предизвикателство пред интелигентността и образоваността на читателя, от страна на автора, което прави книгата много по-провокативна към размисли и създава усещането, че авторът не е просто име на предната корица, а жив човек, който се опитва да разговаря с теб чрез текста на книгата. Тъй като е интересно човек сам да достигне до тях, ще дам само няколко лесни примера: (1) смесени думи – говек, вардилиция, вашисти; (2) в повечето случаи имената на героите описват характера им по много забавен начин – Язнам Титрай, Печетепочеша, Феликс, Джой;

Личи си, че книгата е писана по комунистическо време, тъй като е пълна с критика към българското комунистическо правителство (например управлението на Вълко Червенков) и към строя в “братска” Русия, но тази критика е много добре закодирана и замаскирана в текста, така че ако авторът бъде хванат с книгата от тогавашната ДС, формално да не могат да му бъдат повдигнати никакви обвинения.
Понякога това прави текста доста труден за проумяване, но пък е доста добро упражнение да се схване какво е имал в предвид авторът. За хора, които не са живели поне малко в комунистическото ни общество, или в първите десет години от падането на комунизма, ми се струва, че ще е трудно да разберат доста голяма част от книгата. Може би, би помогнало доста ако преди тази книга се прочете “Белене: Сказание за концлагерна България”, тъй като тя дава доста добра представа за онзи обществен строй и би било по-лесно да се видят фактите, които са скрити в тази книга.

Много от идеите изложени в “Белене: Сказание за концлагерна България” са изложени и тук, но не в толкова ясно и обосновано. От друга страна, тази книга разглежда много други идеи и концепции, върху които си струва да се помисли.

Богатата обща култура на Стефан Бочев, както винаги обогатява допълнително текста и го прави много по-изразителен, макар и понякога някои от препращанията към други произведения да не са толкова ясни. В тази връзка, редакторът на книгата е свършил чудесна работа, обяснявайки в бележки под линия, кое произведение Бочев има в предвид или от което използва или преправя цитати.

Първоначално оцених книгата с 4 от 5 възможни точки, заради не толкова лесното възприемане на информацията, но след това размислих и реших, че тъкмо нетривиалния и провокиращ мисленето начин на поднасяне на информацията прави книгата по-ценна. Така, че смятам, че това е една от книгите, които трябва да се оценят поне с 5 точки ;р

Share
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...