Анри Шариер - Пеперудата

Автор: Анри Шариер
Информация в Goodreads: Да
Налична в Моята библиотека: Да
Оценка: 5/5

Книгата описва историята на Анри Шариер (наречен още Папийон, или Пеперудата, заради татуировка на пеперуда, която има), французин, несправедливо осъден, за убийство, на доживотна каторга на островите, част от Френска Гвинея (Южна Америка). Каторгата, създадена от Наполеон, предназначена предимно за политически затворници (най-вече демократи,противници на Наполеон) е и затвора, където са пращаи най-закоравелите крадци и убийки на тогавашното общество. Отказвайки да приеме несправедливата присъда, през всичките тринадесет години каторжничество Папи опитва всевъзможни начини за бягство и много често успява, въпреки че след това е залавян и връщан. Преборва се с изпитанията благодарение на желязната си воля и самодисциплина, както и във вярата, че заслужава свободата си, въпреки присъдата на корумпираните полицаи и съдебна система във Франция. Влязъл в каторгата през 1931, едва през 1944, след поредно бягство и попаднал отново, само че във венецуелска каторга, правителството на Венецуела,решава вместо да го третира като престъпник, да му даде шанс да докаже, че не е престъпник и може да живее като достоен човек.

Макар и на моменти доста семпла като стил, книгата е интересна от историческа гледна точка, разкриваща какви зверства са били позволени във френските каторги, при все че Франция претендира да бъде хуманна и демократична държава. При справка с Уикипедия се оказва, че едва през 1952 г, Франция затваря каторгата на островите във Френска Гвиана.

Интересни са наблюденията за намаляването на хуманизма и съпричастността в едно общество, колкото то е по-развито.

Завладяваща е вярата на главния герой, че по начало хората са добри. Като приключенска литература, според мен книгата не е само за юноши, но и за всички, които смятат, че свободата (особено когато свободата е отнета насилствено) е нещо, за което човек си струва да се бори и защитава всеки миг от своя живот, ако трябва за целта дори да заплати с него.

Българския превод на Вера Джамбазова от 1992 съдържа доста цинизми, които според мен не пасват на контекста на книгата, независимо от факта, че главният герой е каторжник. До голяма степен, това разваля удоволствието от четенето на иначе хубаво написаната книга.