Богомил Райнов - Господин Никой. Няма нищо по-хубаво от лошото време.

Автор: Богомил Райнов
Информация в Goodreads: Да
Налична в Моята библиотека: Да
Оценка: 3/5

Книгите на Богомил Райнов ми бяха горещо препоръчани от Царевна и въпреки изчерпателните ѝ и доста убедителни впечатления за някои от книгите му, които тя сподели, реших да започна да ги чета хронологично.

Тези два романа са част от поредицата за Емил Боев – доста харизматичен, винаги самоуверен в действията си, галантен с дамите и винаги гледащ със самоирония на себе си български шпионин. Както може да се очаква, той се измъква от доста заплетени ситуаци играейки си, както с българското, така и с френското, американското, германското и т.н. разузнавания, той постигне целите, които намира за важни.

Докато четях, много често героят ми напомняше на детектив Филип Марлоу от поредиците на Реймънд Чандлър, макар и да  ми се стори много по-естествен и близък до нашето мислене и култура отколкото американския си колега.

Като цяло историите са интересни и забавни. Царевна е права, че авторът има доста добри попадения вмъквайки с крилатите фрази някои философски разсъждения за живота, жените и всичко останало 🙂 Не може да не се признае талантът на Райнов да описва всичко живо и изразително (както малко автори правят в наши дни) и е жалко, че не е използван за написването на по-сериозна литература (това е казано с уговорката, че не съм чел нищо от философските му творби).

След прочитането на първия роман и средата на втория се улавя схемата, по който Райнов ми се струва, че е писал този тип романи  – действието е прекалено бавно в 2/3 от книгата като постепенно напрежението се увеличава и важната развръзка е оставена за последните сто страници. При четенето на първия роман това беше приемливо, но при четенто на втория – по-скоро досадно. Не знам какъв е стилът на останалите романи от поредицата за Емил Боев, но подозирам, че ще е подобен. Макар че вече не намирам този тип книги за толкова интересни, както ги смятах преди десет години, може би ще опитам да прочета някои от другите детективски романи, за да се проверя хипотезата си.

Преди да започна книгата потърсих из интернет информация за Богомил Райнов, тъй като нямах идея за творчеството му и него самия (а обикновено ми е интересно да науча и нещо повече за авторите, тъй като смятам, че има значение какъв е човекът, с чиито мисли ще прекараш идните дни, четейки книгите му). Може би бе грешка, тъй като останах разочарован от него като човек – отрекъл се е от баща си, бил е заместник-председател на Съюза на българските писатели и член на ЦК на БКП, ккато и “изиграва голяма роля за налагането на социалистическия реализъм в българската литература и в идеологическия разгром на много “идеологически заблудени” български писатели, като Александър Жендов, Христо Радевски, Атанас Далчев и други, по време на ранните години на комунистическото управление до падането на Вълко Червенков от власт, както и по-късно“…

След тази характеристика, имайки предвид какви хора са можели да заемат такива ръководни постове (реално това все още може да го видим и в наши дни), бях решил че Райнов ще е някой от бездарните писатели на социализма, издигнат по-скоро от политическите си амбиции отколкото от таланта си. Започнах “Господин Никой” с доста предубеждения за качеството на книгата, която чета и в началото на романа се оказах прав – описанието на разпитите на рецидивиста си бяха чиста проба изсмукани от пръстите на някой, който идея си няма от похватите на милите родни служби за сигурност при разпити (справка – книгата на Бочев за Белене) или пък ако си има, неубедително се опитва да ги скрие… Вярно е, че авторът е бил и аташе в Париж, а обикновено хората на такива постове са част от разузнаването на една държава, т.е. наясно е с практиките и… може би тъкмо затова звучеше доста неубедително… Не знам, може би очаквах прекалено много достоверност от детективски роман. Ако все пак човек се абстрахира от тези детайли, романите са сравнително добри и са сносни представители на криминалния жанр.

Според Царевна, философските му книги са доста стойностни, и ще ми бъде интересно да прочета някоя от тях.