Стефан Бочев - Архиванов

Автор: Стефан Бочев
Информация в Goodreads: Да
Налична в Моята библиотека: Все още не
Оценка: 5/5

Прикрита под нестандартната форма на нещо средно между фентъзи и фантастика, тази книга реално си е философска творба, която се развива на исторически фон. Основната тема на книгата е въпросът “как се става човек?”, но около този въпрос се разглеждат и много други – дали щастието е единствената цел на човека в живота? как да овладеем животинското в нас, за да можем да дадем път на човешкото? как да надскочим националната ни “особеност” всеки да се спасява самичък и да не го е грижа за обществото като цяло? и др.

Авторът прави много точен анализ на повърхностния начин (от философска гледна точка) на живота на американците в началото на двадесети век. По мое мнение изводите му са актуални и за днешното американско общество.

След това по доста остроумен начин описва Съветския съюз (по времето на Сталин според мен), като отново макар и с доста метафори прави дисекция на тогавашния обществен строй.

Почти из цялата книга авторът коментира недостатъците и предимствата на нашето общество, като също така прави много точни изводи какво трябва да направим, за да израстнем като общество и народ.

Накрая, действието се развива в комунистическа България. В тази част на книгата има най-много ценни разсъждения за психологията на народа ни. С доста сполучливи ретроспекции, авторът поставя въпроси, на които, според мен, всеки един от нас трябва да си отговори, за да води един по-смислен живот и отговорите на които ще го направят по-полезен за обществото ни.
Много от идеите в тази част на книгата се припокриват или се доближават до идеите и заключенията, които Бочев развива в “Белене: Сказание за концлагерна България”.

Въпреки, че книгата има много фантастични елементи, цялото действие се развива на фона на историческите събития от малко преди Първата Световна Война(царска България) до може би средата на комунистическото управление в България. Ако човек не е запознат със световната и до някъде с българската история обаче, едва ли ще схване повечето идеи и алюзии в книгата.

Друга интересна особеност на книгата е, че в текста има страшно много алюзии и метафори, които през цялото време изкачат от най-неочаквани места и те карат да се усмихваш. На мен ми изглеждаха като предизвикателство пред интелигентността и образоваността на читателя, от страна на автора, което прави книгата много по-провокативна към размисли и създава усещането, че авторът не е просто име на предната корица, а жив човек, който се опитва да разговаря с теб чрез текста на книгата. Тъй като е интересно човек сам да достигне до тях, ще дам само няколко лесни примера: (1) смесени думи – говек, вардилиция, вашисти; (2) в повечето случаи имената на героите описват характера им по много забавен начин – Язнам Титрай, Печетепочеша, Феликс, Джой;

Личи си, че книгата е писана по комунистическо време, тъй като е пълна с критика към българското комунистическо правителство (например управлението на Вълко Червенков) и към строя в “братска” Русия, но тази критика е много добре закодирана и замаскирана в текста, така че ако авторът бъде хванат с книгата от тогавашната ДС, формално да не могат да му бъдат повдигнати никакви обвинения.
Понякога това прави текста доста труден за проумяване, но пък е доста добро упражнение да се схване какво е имал в предвид авторът. За хора, които не са живели поне малко в комунистическото ни общество, или в първите десет години от падането на комунизма, ми се струва, че ще е трудно да разберат доста голяма част от книгата. Може би, би помогнало доста ако преди тази книга се прочете “Белене: Сказание за концлагерна България”, тъй като тя дава доста добра представа за онзи обществен строй и би било по-лесно да се видят фактите, които са скрити в тази книга.

Много от идеите изложени в “Белене: Сказание за концлагерна България” са изложени и тук, но не в толкова ясно и обосновано. От друга страна, тази книга разглежда много други идеи и концепции, върху които си струва да се помисли.

Богатата обща култура на Стефан Бочев, както винаги обогатява допълнително текста и го прави много по-изразителен, макар и понякога някои от препращанията към други произведения да не са толкова ясни. В тази връзка, редакторът на книгата е свършил чудесна работа, обяснявайки в бележки под линия, кое произведение Бочев има в предвид или от което използва или преправя цитати.

Първоначално оцених книгата с 4 от 5 възможни точки, заради не толкова лесното възприемане на информацията, но след това размислих и реших, че тъкмо нетривиалния и провокиращ мисленето начин на поднасяне на информацията прави книгата по-ценна. Така, че смятам, че това е една от книгите, които трябва да се оценят поне с 5 точки ;р