Архив за етикет: novel

Господин Никой. Няма нищо по-хубаво от лошото време.

Богомил Райнов - Господин Никой. Няма нищо по-хубаво от лошото време.

Богомил Райнов - Господин Никой. Няма нищо по-хубаво от лошото време.

Автор: Богомил Райнов
Информация в GoodreadsДа
Налична в Моята библиотека: Да
Оценка: 3/5

Книгите на Богомил Райнов ми бяха горещо препоръчани от Царевна и въпреки изчерпателните ѝ и доста убедителни впечатления за някои от книгите му, които тя сподели, реших да започна да ги чета хронологично.

Тези два романа са част от поредицата за Емил Боев – доста харизматичен, винаги самоуверен в действията си, галантен с дамите и винаги гледащ със самоирония на себе си български шпионин. Както може да се очаква, той се измъква от доста заплетени ситуаци играейки си, както с българското, така и с френското, американското, германското и т.н. разузнавания, той постигне целите, които намира за важни.

Докато четях, много често героят ми напомняше на детектив Филип Марлоу от поредиците на Реймънд Чандлър, макар и да  ми се стори много по-естествен и близък до нашето мислене и култура отколкото американския си колега.

Като цяло историите са интересни и забавни. Царевна е права, че авторът има доста добри попадения вмъквайки с крилатите фрази някои философски разсъждения за живота, жените и всичко останало 🙂 Не може да не се признае талантът на Райнов да описва всичко живо и изразително (както малко автори правят в наши дни) и е жалко, че не е използван за написването на по-сериозна литература (това е казано с уговорката, че не съм чел нищо от философските му творби).

След прочитането на първия роман и средата на втория се улавя схемата, по който Райнов ми се струва, че е писал този тип романи  – действието е прекалено бавно в 2/3 от книгата като постепенно напрежението се увеличава и важната развръзка е оставена за последните сто страници. При четенето на първия роман това беше приемливо, но при четенто на втория – по-скоро досадно. Не знам какъв е стилът на останалите романи от поредицата за Емил Боев, но подозирам, че ще е подобен. Макар че вече не намирам този тип книги за толкова интересни, както ги смятах преди десет години, може би ще опитам да прочета някои от другите детективски романи, за да се проверя хипотезата си.

Преди да започна книгата потърсих из интернет информация за Богомил Райнов, тъй като нямах идея за творчеството му и него самия (а обикновено ми е интересно да науча и нещо повече за авторите, тъй като смятам, че има значение какъв е човекът, с чиито мисли ще прекараш идните дни, четейки книгите му). Може би бе грешка, тъй като останах разочарован от него като човек – отрекъл се е от баща си, бил е заместник-председател на Съюза на българските писатели и член на ЦК на БКП, ккато и “изиграва голяма роля за налагането на социалистическия реализъм в българската литература и в идеологическия разгром на много “идеологически заблудени” български писатели, като Александър Жендов, Христо Радевски, Атанас Далчев и други, по време на ранните години на комунистическото управление до падането на Вълко Червенков от власт, както и по-късно“…

След тази характеристика, имайки предвид какви хора са можели да заемат такива ръководни постове (реално това все още може да го видим и в наши дни), бях решил че Райнов ще е някой от бездарните писатели на социализма, издигнат по-скоро от политическите си амбиции отколкото от таланта си. Започнах “Господин Никой” с доста предубеждения за качеството на книгата, която чета и в началото на романа се оказах прав – описанието на разпитите на рецидивиста си бяха чиста проба изсмукани от пръстите на някой, който идея си няма от похватите на милите родни служби за сигурност при разпити (справка – книгата на Бочев за Белене) или пък ако си има, неубедително се опитва да ги скрие… Вярно е, че авторът е бил и аташе в Париж, а обикновено хората на такива постове са част от разузнаването на една държава, т.е. наясно е с практиките и… може би тъкмо затова звучеше доста неубедително… Не знам, може би очаквах прекалено много достоверност от детективски роман. Ако все пак човек се абстрахира от тези детайли, романите са сравнително добри и са сносни представители на криминалния жанр.

Според Царевна, философските му книги са доста стойностни, и ще ми бъде интересно да прочета някоя от тях.

Share

Светът на Софи

Юстайн Гордер - Светът на Софи. Роман за историята на философията.

Юстайн Гордер - Светът на Софи. Роман за историята на философията.

Автор: Юстайн Гордер
Информация в GoodreadsДа
Налична в Моята библиотека: Все още не
Оценка: 4/5

Преди и по време на следването не ми оставаше много време да мисля за фундаменталните въпроси, които всеки един от нас си е задавал (най-малкото в младежките години), но след като починаха дядо и баба преди няколко години, и след като попаднах на знаменития цитат на Сенека (http://tinyurl.com/ybrmymo) за значимостта на времето, което е единственото, с което разполагаме, се замислих доста сериозно по темата и установих, че не мога да формулирам ясно и еднозначно какво е за мен живота, какъв е смисълът му, ако не го зная, как да го открия, как да използвам най-смислено времето си и т.н.

Затова реших да подходя аналитично към проблема и да потърся отговорите в книги, които разглеждат въпросните теми. Имайки идея за разсъжденията на повечето древногръцки философи, реших, че философията е науката, която може би ще ми помогне да намеря отговорите на въпросите, които ме вълнуваха. Тъй като не исках отново да чета хаотично откъслечни материали за филосовските идеи през вековете, потърсих обзор на философските течения и еволюцията на философията през вековете. По този повод, ми бе препоръчана “Светът на Софи”, която както може да се съди от заглавието, описва развитието на филосовсията през вековете и която за мое най-голямо съжаление (но и радост) не успя да ми даде категорични отговори на въпросите свъразни с живота. :))

Българският превод е изключително добър (което е рядкост при книгите издавани напоследък) и това удвоява удоволствието от четенето. На едно или две места прозираше английската версия, от която е превеждано, но не е натрапчиво, нито е загубен смисълът, така че предполагам е в рамките на нормалното.

Share

Архиванов

Стефан Бочев - Архиванов

Стефан Бочев - Архиванов

Автор: Стефан Бочев
Информация в GoodreadsДа
Налична в Моята библиотека: Все още не
Оценка: 5/5

Прикрита под нестандартната форма на нещо средно между фентъзи и фантастика, тази книга реално си е философска творба, която се развива на исторически фон. Основната тема на книгата е въпросът “как се става човек?”, но около този въпрос се разглеждат и много други – дали щастието е единствената цел на човека в живота? как да овладеем животинското в нас, за да можем да дадем път на човешкото? как да надскочим националната ни “особеност” всеки да се спасява самичък и да не го е грижа за обществото като цяло? и др.

Авторът прави много точен анализ на повърхностния начин (от философска гледна точка) на живота на американците в началото на двадесети век. По мое мнение изводите му са актуални и за днешното американско общество.

След това по доста остроумен начин описва Съветския съюз (по времето на Сталин според мен), като отново макар и с доста метафори прави дисекция на тогавашния обществен строй.

Почти из цялата книга авторът коментира недостатъците и предимствата на нашето общество, като също така прави много точни изводи какво трябва да направим, за да израстнем като общество и народ.

Накрая, действието се развива в комунистическа България. В тази част на книгата има най-много ценни разсъждения за психологията на народа ни. С доста сполучливи ретроспекции, авторът поставя въпроси, на които, според мен, всеки един от нас трябва да си отговори, за да води един по-смислен живот и отговорите на които ще го направят по-полезен за обществото ни.
Много от идеите в тази част на книгата се припокриват или се доближават до идеите и заключенията, които Бочев развива в “Белене: Сказание за концлагерна България”.

Въпреки, че книгата има много фантастични елементи, цялото действие се развива на фона на историческите събития от малко преди Първата Световна Война(царска България) до може би средата на комунистическото управление в България. Ако човек не е запознат със световната и до някъде с българската история обаче, едва ли ще схване повечето идеи и алюзии в книгата.

Друга интересна особеност на книгата е, че в текста има страшно много алюзии и метафори, които през цялото време изкачат от най-неочаквани места и те карат да се усмихваш. На мен ми изглеждаха като предизвикателство пред интелигентността и образоваността на читателя, от страна на автора, което прави книгата много по-провокативна към размисли и създава усещането, че авторът не е просто име на предната корица, а жив човек, който се опитва да разговаря с теб чрез текста на книгата. Тъй като е интересно човек сам да достигне до тях, ще дам само няколко лесни примера: (1) смесени думи – говек, вардилиция, вашисти; (2) в повечето случаи имената на героите описват характера им по много забавен начин – Язнам Титрай, Печетепочеша, Феликс, Джой;

Личи си, че книгата е писана по комунистическо време, тъй като е пълна с критика към българското комунистическо правителство (например управлението на Вълко Червенков) и към строя в “братска” Русия, но тази критика е много добре закодирана и замаскирана в текста, така че ако авторът бъде хванат с книгата от тогавашната ДС, формално да не могат да му бъдат повдигнати никакви обвинения.
Понякога това прави текста доста труден за проумяване, но пък е доста добро упражнение да се схване какво е имал в предвид авторът. За хора, които не са живели поне малко в комунистическото ни общество, или в първите десет години от падането на комунизма, ми се струва, че ще е трудно да разберат доста голяма част от книгата. Може би, би помогнало доста ако преди тази книга се прочете “Белене: Сказание за концлагерна България”, тъй като тя дава доста добра представа за онзи обществен строй и би било по-лесно да се видят фактите, които са скрити в тази книга.

Много от идеите изложени в “Белене: Сказание за концлагерна България” са изложени и тук, но не в толкова ясно и обосновано. От друга страна, тази книга разглежда много други идеи и концепции, върху които си струва да се помисли.

Богатата обща култура на Стефан Бочев, както винаги обогатява допълнително текста и го прави много по-изразителен, макар и понякога някои от препращанията към други произведения да не са толкова ясни. В тази връзка, редакторът на книгата е свършил чудесна работа, обяснявайки в бележки под линия, кое произведение Бочев има в предвид или от което използва или преправя цитати.

Първоначално оцених книгата с 4 от 5 възможни точки, заради не толкова лесното възприемане на информацията, но след това размислих и реших, че тъкмо нетривиалния и провокиращ мисленето начин на поднасяне на информацията прави книгата по-ценна. Така, че смятам, че това е една от книгите, които трябва да се оценят поне с 5 точки ;р

Share

Устоите на Земята, том 2

Кен Фолет - Устоите на Земята, том 2

Кен Фолет - Устоите на Земята, том 2

Автор: Кен Фолет
Информация в GoodreadsДа
Налична в Моята библиотека: Все още не
Оценка: 5/5

Невероятна книга, която описва времето от Средновековието, през което става борбата между държавната и църковната власти. Историческите събития са достоверни, като повечето от героите са измислени.

Действието се развива около стремежа на един абат на манастир и двама строители (баща и доведения му син) да построят най-красивата катедрала за онези времена, всеки подтикван от собствените си подбуди – абатът е подтикван от вярата си, а строителите от желанието не просто да построят катедрала, а да сътворят нещо хармонично, красиво и ефирно.

Около тази линия авторът е успял да създаде един многопластов разказ, който проследява мислите и чувствата на хората, които ги подтикват да вземат едно или друго решение, как решенията влияят на други хора, които не са пряко свързани с тях. Страшно много ми хареса комплексността на взаимоотношенията между героите, вплетена в разказа за строенето на катедралата и символичната и реалната борба между графовете и църквата, църквата и краля, краля и графовете. Понякога действието се развива бавно, което е малко досадно, но си струва неудобството.

Процесът на строене на катедрала е сравнително подробно описан и логически обоснован. Аз очаквах повече подробности за него, но въпреки това ми хареса. Много добре е отразена еволюцията на математическите идеи, както и приноса на арабите към съвременните строителство и математика.

Еротичните сцени ми се сториха прекалено натуралистични, въпреки че точно това описание подсилва доста често мотивацията на героите във вземането на техните решения. От друга страна, това прави книгата неподходяща за деца и юноши.

Като цяло българският превод на книгата е добър, но има елементарни изрази, които са преведени буквално, които в контекста звучат странно, а за човек, който има и средно ниво на познание на английски, звучат разочароващо. Също така има доста пунктуационни и правописни грешки.

Share

Пеперудата

Анри Шариер - Пеперудата

Анри Шариер - Пеперудата

Автор: Анри Шариер
Информация в GoodreadsДа
Налична в Моята библиотекаДа
Оценка: 5/5

Книгата описва историята на Анри Шариер (наречен още Папийон, или Пеперудата, заради татуировка на пеперуда, която има), французин, несправедливо осъден, за убийство, на доживотна каторга на островите, част от Френска Гвинея (Южна Америка). Каторгата, създадена от Наполеон, предназначена предимно за политически затворници (най-вече демократи,противници на Наполеон) е и затвора, където са пращаи най-закоравелите крадци и убийки на тогавашното общество. Отказвайки да приеме несправедливата присъда, през всичките тринадесет години каторжничество Папи опитва всевъзможни начини за бягство и много често успява, въпреки че след това е залавян и връщан. Преборва се с изпитанията благодарение на желязната си воля и самодисциплина, както и във вярата, че заслужава свободата си, въпреки присъдата на корумпираните полицаи и съдебна система във Франция. Влязъл в каторгата през 1931, едва през 1944, след поредно бягство и попаднал отново, само че във венецуелска каторга, правителството на Венецуела,решава вместо да го третира като престъпник, да му даде шанс да докаже, че не е престъпник и може да живее като достоен човек.

Макар и на моменти доста семпла като стил, книгата е интересна от историческа гледна точка, разкриваща какви зверства са били позволени във френските каторги, при все че Франция претендира да бъде хуманна и демократична държава. При справка с Уикипедия се оказва, че едва през 1952 г, Франция затваря каторгата на островите във Френска Гвиана.

Интересни са наблюденията за намаляването на хуманизма и съпричастността в едно общество, колкото то е по-развито.

Завладяваща е вярата на главния герой, че по начало хората са добри. Като приключенска литература, според мен книгата не е само за юноши, но и за всички, които смятат, че свободата (особено когато свободата е отнета насилствено) е нещо, за което човек си струва да се бори и защитава всеки миг от своя живот, ако трябва за целта дори да заплати с него.

Българския превод на Вера Джамбазова от 1992 съдържа доста цинизми, които според мен не пасват на контекста на книгата, независимо от факта, че главният герой е каторжник. До голяма степен, това разваля удоволствието от четенето на иначе хубаво написаната книга.

Share

Предречено от Пагане

Вера Мутафчиева - Предречено от Пагане

Вера Мутафчиева - Предречено от Пагане

Автор: Вера Мутафчиева
Информация в GoodreadsДа
Налична в Моята библиотекаДа
Оценка: 5/5

Макар и като художествена интерпретация, в книгата са представени доста увлекателно известните ни от класовете по “История на България” факти за смъртта на Кубрат (пропускайки историята със снопа пръчки), разпадането на Волжска България и прехода на Аспарух до Дунав. Битката с Константин IV Погонат е много ясно и експресивно описана. Имайки в предвид, че основния интерес на Вера Мутафчиева като историк е била Османистиката, мисля че разказа звучи достоверно, като много добре е намерен баланса между историческите факти и художествената измислица (доколкото, при липсата на писмени данни от онези времена, можем да съдим кои детайли в разказа са истинни и кои са измислица).

Стилът на повествованието е идентичен със стила на Гор Видал от “Сътворението” – разказът е от името на византийски заложник, първоначално на Кубрат, а след това и на Аспарух. Бидейки на една и съща възраст с Аспарух, заложникът (Велизарий) и хана се сближават и така византиеца отблизо може да наблюдава и да разяснява действията и мислите на хана.

Като цяло, въпреки познатата развръзка, книгата е много увлекателна. В началото е леко досадна с внезапното и безпаметно влюбване на византиеца в Пагане.

Share
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...